СЪДЪРЖАНИЕ
Какво представлява Многостранната конвенция?
Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Multilateral Convention to Implement Tax Treaty Related Measures to Prevent Base Erosion and Profit Shifting) е многостранен международен договор, който позволява юрисдикциите да променят определени разпоредби от своите данъчни спогодби (СИДДО), включени в нейния обхват. Решението за създаване на Конвенцията е в пряка връзка с изпълнението на Действие 15 от Плана BEPS относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби („Плана BEPS“) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Планът BEPS предлага на държавите решения за преодоляване на различията в съществуващите международни данъчни правила, които позволяват на компаниите чрез използването на схеми за агресивно данъчно планиране да минимизират данъчните си задължения, прехвърляйки изкуствено корпоративни печалби към държави и юрисдикции с ниски или нулеви данъчни ставки. По-конкретно, Конвенцията включва мерки от Действие 2 (Неутрализиране на ефектите от хибридните несъответствия), Действие 6 (Злоупотреби със СИДДО), Действие 7 (Предотвратяване на изкуственото избягване на статута на място на стопанска дейност) и Действие 14 (Разрешаване на спорове) от Плана BEPS.
Многостранната конвенция няма за цел да промени съществуващите режими на облагане на доходите съгласно действащите спогодби, а е насочена единствено към ограничаване на възможностите за избягване на данъчното облагане чрез използването на разпоредбите на спогодбите, пропуските в националните законодателства на държавите и различията в данъчните системи, както и подобряване на процедурата за разрешаване на данъчни спорове.
Многостранната конвенция е разработена от специално създадена Ad hoc работна група към ОИСР, в която участват представители на повече от 99 държави и юрисдикции, включително и България. Текстът на Конвенцията е окончателно одобрен на заседание на работната група през ноември 2016 г. Първата официална церемония по присъединяване към Конвенцията се осъществява на 7 юни 2017 г. в Париж, Франция, в която участват представители на близо 70 държави и юрисдикции. България също се присъедини към Конвенцията на тази церемония.
Конвенцията влиза в сила на 1 юли 2018 г. За всяка подписала страна, която ратифицира, приема или одобрява Конвенцията след датата на влизането ѝ в сила, Конвенцията се счита за влязла в сила на първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три календарни месеца, започващ на датата на депозирането от тази подписала страна на инструмента ѝ за ратификация, приемане или одобрение. Конвенцията се прилага по отношение на дадена спогодба след като страните по тази спогодба ратифицират, приемат или одобрят Конвенцията и изтече определен период от време, с което се цели да се гарантира яснота и правна сигурност.
Многостранната конвенция се състои от следните части:
- Преамбюл
- Част I – Обхват и тълкуване на термините (чл. 1 и 2);
- Част IІ – Хибридни несъответствия (чл. 3-5);
- Част III – Злоупотреба с данъчни спогодби (чл. 6-11);
- Част IV – Избягване на статута на място на стопанска дейност (чл. 12-15);
- Част V – Подобряване на разрешаването на спорове (чл.16 и 17);
- Част VI – Арбитраж (чл. 18-26);
- Част VII – Заключителни разпоредби (чл. 27-39).
България ратифицира Конвенцията през месец юни 2022 г., обн. в ДВ, бр. 47 от 24.06.2022 г. Нашата държава депозира своя инструмент за ратификация на Конвенцията пред Депозитаря (Генералния секретар на ОИСР) на 16 септември 2022 г.
В съответствие с чл. 34, ал. 2 Конвенцията влиза в сила за България на 01.01.2023 г. Конвенцията ще се прилага по отношение на данъка при източника от 01.01.2023 г., а по отношение на другите данъци – от 01.01.2024 г.
С ратифицирането и влизането в сила на Конвенцията България изпълнява ангажимента си във връзка с членството в Приобщаващата рамка на ОИСР (OECD Inclusive Framework on BEPS) за създаване на по-ефективни механизми за борба срещу трансграничното укриване на данъци и ще приведе своите обхванати данъчни спогодби в съответствие с минималните стандарти по Плана BEPS.
Как се прилага Многостранната конвенция?
Многостранната конвенция предвижда възможности за избор на данъчни спогодби, спрямо които се прилага, както и за избор на опции и за изразяване на резерви (т.нар. „позиция“ на съответната държава или юрисдикция, страна по Конвенцията). Всяка държава или юрисдикция, която се присъединява или ратифицира/одобрява Конвенцията, следва да представи списък с резерви и уведомления по Конвенцията пред Депозитаря (Генералния секретар на ОИСР). Позицията на всяка държава или юрисдикция определя взаимодействието и обхвата на Конвенцията със съответните СИДДО.
България е включила в своя окончателен списък с обхванати данъчни спогодби СИДДО с 64 държави. Повече информация за списъка с включените в обхвата на Конвенцията спогодби и резервите и уведомленията на Република България може да бъде открита в закона за ратификация, обн. в ДВ, бр. 47 от 24.06.2022 г.
Многостранната конвенция не функционира като протокол за изменение и допълнение на СИДДО, а се прилага паралелно с обхванатите данъчни спогодби. С оглед на това, за да се определи как Конвенцията променя действието на разпоредбите на тези спогодби, е необходимо да се вземат под внимание текстовете на Конвенцията и позициите на договарящите държави, страни по съответните СИДДО. Полезен инструмент за преглед на промените, които Конвенцията въвежда по отношение на разпоредбите на обхванатите данъчни спогодби, е MLI Matching Database.
За улеснение при прилагането на Многостранната конвенция част от държавите/юрисдикциите изготвят т.нар. обединени (синтезирани) текстове (synthesised texts), където е посочен ефектът на Конвенцията по отношение на разпоредбите на СИДДО. Тези текстове обаче нямат правна стойност, като единствената им цел е да улеснят прилагането на Конвенцията спрямо СИДДО. Автентичните правни текстове на Конвенцията и СИДДО, както и депозираните позиции на държавите/юрисдикциите имат предимство и остават единствените приложими правни текстове. България също изготви и публикува подобни текстове след провеждане на консултации със своите партньори по обхванатите данъчни спогодби. Процесът по изготвяне на синтезирани текстове ще отнеме повече време и ще зависи, от една страна, от важността и обхвата на прилагане на съответната СИДДО, а от друга - от практиката и готовността на нашите договорни партньори да участват в процедура по съгласуване на текстовете. Съгласуваните синтезирани текстове на СИДДО можете да намерите тук.
Заедно с текста на Конвенцията Ad hoc работната група разработи и Обяснителни бележки (Explanatory Statement). Целта на Обяснителните бележки е да изяснят подхода на Конвенцията и въздействието на всяка от нейните разпоредби върху обхванатите спогодби. Бележките отразяват вижданията на представителите на отделните държави/юрисдикции при изготвянето на отделните текстове на разпоредбите на Конвенцията.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията, след като текстът на дадена спогодба е изменен по надлежния ред, той остава такъв, независимо от възможността една или двете договарящи държави или юрисдикции да се оттеглят на по-късен етап от Конвенцията. След като веднъж е избрала да прилага съответната разпоредба или е избрала да я прилага частично или спрямо по-ограничен кръг от обхванати данъчни спогодби, държава или юрисдикция, депозирала своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, не може да премине към по-рестриктивна или пълна резерва по дадена разпоредба от Конвенцията.
Полезни връзки
Текст на Многостранна конвенция на уеб страницата на ОИСР: на английски език, на френски език и на български език
Обяснителните бележки (Explanatory Statement) към Многостранната конвенция на английски език
База данни на ОИСР относно позициите на държавите/юрисдикциите по Конвенцията (Matching Database)