Автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми

Правна рамка

Правилата за задължителен автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми между държавите членки на ЕС се въвеждат посредством [Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености - https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018L0822&from=BG]. Директивата е транспонирана в раздел VII „Особени правила за автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми“ на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Основната цел на правилата за автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми е засилване на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране и подобряване на правилата за данъчна прозрачност, които са сред политическите приоритети на Европейския съюз с оглед създаването на по-единен и по-честен общ пазар. Въведени са задължения на определена категория лица да разкриват използваните от тях потенциално агресивни схеми за трансгранично данъчно планиране. Данъчните органи обменят помежду си тази информация, като предприемат превантивни и коригиращи действия преди да са настъпили отрицателните данъчни последици за националните бюджети.

Чл. 143я4, ал. 1 от ДОПК предвижда, че непредприемането на действия от страна на органите по приходите във връзка с информация за трансгранична данъчна схема не представлява признаване на нейната валидност или данъчно ѝ третиране. 

Какво представлява трансграничната данъчна схема?

Чл. 143я от ДОПК съдържа дефиниция на понятието трансгранична данъчна схема, като в общия случай това е данъчна консултация, при която има потенциален риск от избягване на данъчно облагане. Трансграничната данъчна схема може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция или поредица от изброените, както и че може да се състои от няколко части или няколко етапа на изпълнение. Това изброяване е неизчерпателно и целта му е да обхване някой от по-основните вариации на данъчните схеми и формата, която може да приемат.

Трансгранична данъчна схема е схема, която засяга повече от една държава членка или държава членка и трета държава, когато е изпълнено поне едно от следните условия:

• не всички участници в схемата са местни лица за данъчни цели на една и съща юрисдикция;
• един или повече от участниците в схемата са едновременно местни лица за данъчни цели на повече от една юрисдикция;
• един или повече от участниците в схемата извършват стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност или определена база и схемата обхваща част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност или определената база;
• един или повече от участниците в схемата извършват дейност в друга юрисдикция, без да са местни лица за данъчни цели или да формират място на стопанска дейност или определена база в тази юрисдикция;
• схемата може да има въздействие върху автоматичния обмен на информация или определянето на действителния собственик.
• За да бъде с потенциален риск от избягване на данъчно облагане и да подлежи на оповестяване, трансграничната данъчна схема трябва да попада в някоя от определени в закона категории (т.нар. типични белези или hallmarks).

Типичните белези са разгледани в чл. 143я, ал. 4 от ДОПК и обхващат всички категории типични белези от Приложението на Директивата без съществени изменения:

• общи типични белези, свързани с проверката на основната полза;
• специфични типични белези, свързани с проверката за основната полза;
• специфични типични белези, свързани с трансгранични сделки;
• специфични типични белези във връзка с автоматичния обмен на информация или действителната собственост; и
• специфични типични белези относно трансферното ценообразуване.

Кои лица имат задължение за оповестяване?

Основното задължение за оповестяване на трансграничните данъчни схеми е върху консултантите, но в определени хипотези то може да бъде прехвърлено на данъчно задължените лица, които се възползват от схемата.  Дефиницията на понятието „консултант“ не съдържа изчерпателен списък от професии или дейности, като в нея могат да попаднат данъчните консултанти, адвокати, счетоводители, финансови експерти, банки, корпоративни финансови съветници и др. Важно е да се отбележи, че ако едно лице някоя от горепосочените професии или извършва подобна дейност, това не го прави автоматично консултант по смисъла на приетите правила. Трябва да са налице всички условия, предвидени в ДОПК, за да възникне задължение за оповестяване.

За да бъде „консултант“ по отношение на Република България, лицето трябва да отговаря на някое от следните условия:

• да е местно лице за данъчни цели на Република България, или
• да има място на стопанска дейност или определена база в Република България, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата, или
• да е учреден или уреден съгласно законодателството на Република България, или
• да е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България.

Консултант е всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема. Тази категория консултанти често са наричани организатори (promoters).

Консултант е и всяко лице, което предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертни познания и опит, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема. Тази категория консултанти често са наричани доставчици на услуги (service providers).

Информация за трансгранична данъчна схема се предоставя от данъчно задълженото лице в някой от следните случаи:

1. по схемата няма консултант, включително когато схемата е създадена от служител на данъчно задълженото лице;
2. консултантът по схемата е освободен от задължението за предоставяне на информация поради професионална тайна, за което данъчно задълженото лице е уведомено;
3. когато консултантът по схемата:

• не е местно лице за данъчни цели на държава членка;
• няма място на стопанска дейност или определена база в държава членка, чрез които се предоставят услугите във връзка с трансграничната данъчна схема;
• не е учреден или уреден съгласно законодателството на държава членка;
• не e вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в държава членка.

Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато:

• разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за данъчната схема;
• разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка;
• по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна, освен когато данъчно задълженото лице е изразило съгласие за предоставянето ѝ.

Когато консултант се освободи от задължението си поради професионална тайна, той е длъжен незабавно, но не по-късно от изтичането на 14 дни от датата, на която за него възниква задължение за предоставяне на информация, да уведоми другите консултанти по данъчната схема или, ако не са му известни такива, данъчно задълженото лице, за задължението им да предоставят информация.

Ред за предоставяне на информация

Информация за данъчните схеми се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

Подаването на информация за трансгранични данъчни схеми се осъществява посредством е-услугите „Разкриване на трансгранични данъчни схеми“ и „Разкриване съгласно чл. 143я¹, ал. 13 от ДОПК от консултант, който се позовава на професионална тайна“. Услугите са налични в раздел „Предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен в областта на прякото облагане“ на портала за електронни услуги на НАП. 

Достъпът до услугите се извършва посредством квалифициран електронен подпис (КЕП) за физически и юридически лица, както и чрез персонален идентификационен код (ПИК) за физически лица. Клиентите на НАП, които вече имат пълен достъп до раздел „Предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен в областта на прякото облагане“, получават автоматично достъп и до услугите, касаещи предоставянето на информация за трансгранични данъчни схеми. Клиентите, които нямат достъп до раздела, могат да получат такъв съгласно Правилата за ползване на електронните административни услуги на НАП, предоставяни с квалифициран електронен подпис.

Съдържание на оповестяването за трансгранична данъчна схема

Информацията, която консултантите или данъчно задължените лица предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, трябва да съдържа следните данни:
1. идентификационни данни на консултанта/консултантите и данъчно задълженото лице/данъчно задължените лица, включително:

• име;
• дата и място на раждане (за физическите лица);
• държава или юрисдикция, в която е местно лице за данъчни цели;
• идентификационен номер за данъчни цели;
• лицата, които са свързани предприятия на данъчно задълженото лице, когато е необходимо;

2. описание на характеристиките на схемата по чл. 143я, ал. 4, поради които тя подлежи на предоставяне;
3. уникален номер на данъчната схема, когато предоставянето на информация по отношение на схемата не е първоначално;
4. обобщено съдържание на данъчната схема, включително посочване на наименованието, под което тя е позната, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;
5. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема;
6. националните разпоредби, на които се основава данъчната схема;
7. стойност на данъчната схема;
8. посочване на държавите членки, които има вероятност да бъдат засегнати от данъчната схема;
9. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, за което има вероятност да бъде засегнато от данъчната схема, като се посочват държавите членки, с които това лице е свързано.

Срок за разкриване на данъчната схема

Консултант следва да предостави информация за трансгранична данъчна схема, която:

• му е известна,
• притежава, или
• се намира под неговия контрол,

в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:

1. деня, следващ деня, на който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, на който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка за прилагането на данъчната схема.

По отношение на схемите с типизирано съдържание – след първоначалното оповестяване на схемата, на всеки три месеца се дава актуална информация за схемата, станала известна след предходното подаване на информация.

Данъчно задълженото лице следва да подаде информация за трансграничната данъчна схема в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:

1. деня, следващ деня, в който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, в който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема.

Предоставяне на данни за трансгранична данъчна схема в годишната данъчна декларация

Данъчно задължените лица следва да посочат в годишната си данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, дали прилагат трансгранична данъчна схема, както и уникалния номер на схемата. Информацията се посочва в годишната декларация за всяка година, през която данъчната схема се използва и има данъчен ефект за лицето. За първи път такава информация следва да бъде посочена в годишните данъчни декларации, които се подадат през 2021 г.

Санкции

Консултант или данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си да предостави информация за трансгранична данъчна схема, се наказва с:

• глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или
• имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Консултант или данъчно задължено лице, което предостави непълна или невярна информация по чл. 143я³ от ДОПК по отношение на данъчна схема, се наказва с:

• глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или
• имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Консултант, който не изпълни задължението си по чл. 143я¹, ал. 12 от ДОПК, да уведоми другите консултанти или данъчно задълженото лице за задължението им за оповестяване,  се наказва с:

•  глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или
• имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с:

• глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или
• имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

При повторно нарушение за всяко от посочените по-горе нарушения се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.