Конфискация

Конфискацията на международно равнище

На международно равнище съществуват няколко инструмента, с които се насърчава конфискацията на облаги от престъпна дейност. Истинският крайъгълен камък, с които се насърчава конфискацията на облаги от престъпна дейност, е Конвенцията от Страсбург от 1990 г., която е ратифицирана от всички 27 държави — членки на ЕС. Нейната цел е да съдейства за международното сътрудничество с цел установяването, проследяването, обезпечаването и конфискацията на облаги от престъпна дейност. Тази конвенция бе допълнена и актуализирана с Конвенцията от Варшава от 2005 г.

Конфискацията в Европейския съюз

В Европейския съюз от дълго време се изтъква значението на конфискацията на облаги от престъпна дейност. За да се осигури общ подход към конфискацията в ЕС, през изминалите години бяха приети няколко законодателни инструмента на ЕС. Сега ЕС насочва усилията към правилното прилагане на тези инструменти на национално равнище.

• През 2001 г. бе прието Рамково решение относно замразяването и конфискацията на облаги от престъпна дейност. Целта бе да се осигури общ минимален подход на държавите членки спрямо онези престъпления, за които те следва да предвидят конфискация. Общото правило е, че когато дадено престъпление се наказва с лишаване от свобода с максимален срок повече от една година, националното законодателство трябва да предвижда възможност да бъде разпоредена конфискацията на облагите, получени от това престъпление. От държавите членки се изисква да имат изградена система за конфискация на равностойно имущество. Всички молби, които постъпват от други държави членки, трябва да се обработват с приоритета, предоставен на такива мерки в националните производства.
• Рамковото решение за конфискацията от 2005 г. има за цел да осигури допълнително сближаване на правото на държавите членки в областта на конфискацията на облаги от престъпна дейност.
• С Рамковото решение за взаимното признаване на решения за конфискация се въвеждат правила, при които съдебните органи на една държава членка признават и изпълняват на своя територия решение за конфискация, издадено от компетентните съдебни органи на друга държава членка. Стойността на конфискуваното имущество се разделя поравно между издаващата и изпълняващата държава.
• Решението за конфискация често се предхожда от обезпечаване на активите. За да се позволи на компетентните съдебни органи да обезпечават имущество по молба на съдебните органи на друга държава членка, през 2003 г. бе прието Рамково решение за обезпечаване на имущество или доказателства (вж. също раздела за Обезпечаване на активи и доказателства).
• За да бъде практическото сътрудничество между съдебните органи ефективно, с Решение на Съвета относно Службите за възстановяване на активи се цели да продължи да се развива неформалното сътрудничество, което се осъществява между контактните точки в държавите членки, работещи в областта на установяването, проследяването и възстановяването на активи, свързани с престъпления, в Мрежата CARIN. С това решение от държавите членки се изисква да учредят или определят Национални служби за възстановяване на активи, чиято функция е да улесняват ефективното сътрудничество и обмен на информация в областта на възстановяването на активи.
• През 2014 г. беше приета директива за улесняване на държавите от ЕС да конфискуват активите, придобити от посредством дейности на тежката и организирана престъпност. Директивата цели да бъдат опростени съществуващите разпоредби и да бъдат запълнени важни празнини, от които се възползват организираните престъпни групи. С това ще се увеличат възможностите на държавите от ЕС да конфискуват активите, които са били прехвърлени на трети страни, ще се улесни конфискацията на активи, придобити посредством престъпления, дори когато заподозряното лице е избягало, и ще се осигури компетентните органи да могат временно да обезпечават активи, за които съществува риск да изчезнат, ако не бъдат предприети никакви действия.
• През 2018 г. беше приет Регламентът относно взаимното признаване на актовете за обезпечаване и конфискация. Той се прилага от 19 декември 2020 г. Той има за цел да улесни възстановяването на активи при трансгранични случаи в ЕС. Регламентът се прилага за решения за обезпечаване и конфискация, издадени от държава членка в рамките на производства по наказателни дела. В него се определят ясни и кратки срокове за взаимното признаване и изпълнение на решенията за обезпечаване. С него се подобряват правата на жертвите на възстановяване на средства и обезщетение при трансгранични производства. Регламентът предвижда гаранции, за да се гарантира, че взаимното признаване на решения за обезпечаване или конфискация е в съответствие с Хартата на основните права на ЕС. Той се прилага между държавите — членки на ЕС (с изключение на Дания и Ирландия), и заменя рамковите решения от 2003 г. и 2006 г.
• Европейската съдебна мрежа предоставя информация за компетентните органи и декларации от държавите членки.