Пандемията от COVID-19 причини голямо сътресение за световната и европейската икономика. Кризата с COVID-19 бе предизвикателство за европейската икономика и за поминъка на гражданите на ЕС. По време на здравната криза беше жизненоважно да се защитят основните сектори на нашата икономика, нашите предприятия и работници.
Комисията предприе незабавни действия за смекчаване на въздействието на пандемията върху икономиката, както чрез разрешаване на решителни действия от страна на държавите членки, така и чрез спешни икономически мерки и инициативи за подпомагане на работниците и работодателите и за подкрепа на икономиката по време на кризата. Отговаряйки на непосредствените нужди, Комисията реагира на икономическото сътресение с безпрецедентен план за възстановяване, включващ инвестиции и реформи — NextGenerationEU, който беше приет заедно с многогодишния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.
Защита на предприятията и работните места
Комисията въведе мерки и инструменти за защита на работните места и работниците, засегнати от пандемията от COVID-19.
Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) с цел запазване на доходите на работниците и поддържане на предприятията.
От 2020 г. насам чрез инструмента е предоставена подкрепа за около 31,5 милиона служители и над 2,5 милиона предприятия в 19 държави членки бенефициери.
Мерки на ЕС за насърчаване на младежката заетост, овластяване на младите хора като движеща сила на цифровата и екологичната икономика.
Това вече доведе до укрепване на гаранцията за младежта, модернизирана европейска рамка за професионално образование и обучение и нов тласък за чиракуването. От 2014 г. насам схемата за гаранция за младежта е помогнала на над 36 милиона млади хора да получат предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване и/или стажове.
Превръщане на принципите на стълба в конкретни действия за гражданите.
Планът включва водещи цели, които ЕС трябва да постигне до 2030 г., а именно заетост на най-малко 78 % от хората на възраст 20—64 години, гарантиране, че 60 % от всички възрастни участват в обучение всяка година и намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, с най-малко 15 милиона души.
Защита на малките и средните предприятия
Икономическите последици от кризата с коронавируса за европейската икономика се различаваха в различните отрасли и предприятия.
В подкрепа на малките и средните предприятия (МСП), които са гръбнакът на икономиката на ЕС, Комисията изготви цялостен пакет заедно с групата на Европейската инвестиционна банка, подкрепен от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Например, 714 милиона евро от ЕФСИ бяха пренасочени към механизма за гарантиране на заеми по COSME. Това позволи на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) да стимулира банките да предоставят ликвидност на МСП, засегнати от кризата с коронавируса. На ползвателите на механизма беше осигурена по-голяма гъвкавост, а процентът на гаранцията беше увеличен от 50 на 80 %.
Към края на декември 2022 г. подкрепата спомогна за осигуряването на ликвидност на над 180 000 малки и средни предприятия в цяла Европа, като стимулира местните банки да предоставят над 10 милиарда евро ликвидно финансиране по линия на мерките във връзка с COVID в рамките на COSME.
Подкрепа за регионите и местните общности чрез сближаване и инвестиции
Националните, регионалните и местните общности бяха на първа линия в борбата с пандемията и последиците от нея. Комисията измени правилата на политиката на сближаване в рамките на няколко седмици, за да осигури на държавите членки допълнителна гъвкавост, ликвидност и опростяване чрез двете инвестиционни инициативи в отговор на коронавируса — Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса (CRII) и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса — плюс (CRII +). Държавите членки биха могли да преразпределят неизразходваните средства по линия на политиката на сближаване към най-нуждаещите се сектори — здравеопазване, подкрепа за бизнеса и защита на уязвимите групи от хора. Стойността на тези действия достигна 13 милиарда евро само за първите 6 месеца, като към момента тя е 24 милиарда евро. Мерките допринесоха за поддържане на дейността на предприятията по време на ограничителните мерки, за осигуряване на медицинско оборудване на болниците и за гарантиране, че хората в неравностойно положение получават цялата медицинска и социална подкрепа, от която се нуждаят.
NextGenerationEU засили политиката на сближаване с допълнителни 50 милиарда евро чрез новосъздадената програма REACT-EU, които да бъдат изразходвани за възстановяване от пандемията, като същевременно се обръща специално внимание на приоритетите в областта на околната среда и цифровите технологии. REACT-EU допринесе за възстановяване на дейността на предприятията, за постигане на напредък в научноизследователската и развойната дейност и за предоставяне на достъпно образование, обучение и подкрепа за намиране на работа на нуждаещите се. През първите три месеца Комисията вече бе одобрила над 80 % от наличното финансиране за 2021 г.
Дългосрочни инициативи в подкрепа на възстановяването
Успоредно с въвеждането на мерки за смекчаване на икономическото въздействие на пандемията Комисията предложи пакета NextGenerationEU — планът на ЕС да излезе от кризата с COVID-19 по-силен и по-устойчив.
Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е временен инструмент, който е в центъра на NextGenerationEU. Чрез механизма Комисията набира средства, като взема заеми на капиталовите пазари (емитирайки облигации от името на ЕС). След това средствата са на разположение на държавите членки за осъществяване на амбициозни реформи и инвестиции, които:
-
да направят техните икономики и общества по-устойчиви, издръжливи и подготвени за екологичния и цифровия преход в съответствие с приоритетите на ЕС;
-
да отговорят на предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър за координация на икономическите и социалните политики.
МВУ също така е от решаващо значение за изпълнението на плана REPowerEU — отговора на Комисията на социално-икономическите трудности и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от руското нашествие в Украйна.
Както многогодишният бюджет на ЕС, така и NextGeneration EU, подкрепен от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), бяха приети през декември 2020 г. До август 2023 г. бяха изплатени 153 милиарда евро от общо 723 милиарда евро (по цени от 2022 г.), налични по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.
Проектите, финансирани чрез МВУ, водят до осезаеми резултати за икономиките на държавите членки и местните общности в широк кръг от области, включително екологичния и цифровия преход, социалното и териториалното сближаване, устойчивия и приобщаващ растеж, устойчивостта и политиките за следващото поколение. Примери за проекти във всички държави членки са на разположение на уебстраницата на МВУ.
На 19 март 2020 г. Комисията прие Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния взрив от COVID-19, която позволява на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата на ЕС за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на пандемията от коронавирус. Временната рамка даде възможност за необходима и пропорционална подкрепа от страна на държавите членки за иначе жизнеспособни предприятия, които в крайна сметка бяха застрашени поради пандемията. След приемането ѝ Комисията е одобрила над 1020 национални схеми съгласно временната рамка, което представлява одобрена държавна помощ в размер на приблизително 3 трилиона евро. През май 2022 г. беше обявено, че временната рамка за държавна помощ във връзка с COVID няма да бъде удължена след 30 юни 2022 г., с някои изключения. Тези изключения са мерки за подкрепа на инвестициите и платежоспособността, които ще останат в сила до 31 декември 2023 г.
Гъвкавост при фискалните правила на ЕС
На 20 март 2020 г. Европейската комисия за първи път задейства общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж като част от стратегията си за бърз и енергичен отговор на кризата с коронавируса. Клаузата позволи на държавите членки да предприемат мерки за адекватно справяне с кризата, като същевременно се отклоняват от бюджетните изисквания, които се прилагат по принцип съгласно европейската фискална рамка.
Общата клауза за дерогация ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. В съобщението на Комисията от май 2022 г. относно пролетния пакет на европейския семестър се посочва, че условията за дезактивиране на общата клауза за дерогация ще се считат за изпълнени, считано от 2024 г. В годишния обзор на устойчивия растеж от ноември 2022 г. тази оценка беше потвърдена, като бе отбелязано, че европейската икономика е излязла от периода на сериозен икономически спад. Тя се е възстановила отвъд равнището си отпреди пандемията и вече е преодоляла острата фаза на сътресението в цените на енергията, причинено от агресията на Русия срещу Украйна, въпреки че несигурността остава висока.