Цифрови решения по време на пандемията

С оглед на кризата с коронавируса стратегията на Европейската комисия в областта на цифровите технологии придоби още по-голямо значение, тъй като бяха използвани цифрови инструменти за наблюдение и подпомагане на ограничаването на разпространението на вируса, за подкрепа на научните изследвания и за разработване на диагностични стратегии, лечения и ваксини, както и за осигуряване на свързаността на европейците и тяхната безопасност онлайн. 

При наличието на ограничения социалните и икономическите дейности се цифровизираха в по-голяма степен, а гражданите и предприятията разчитаха на интернет и свързаността. Благодарение на широколентовите мрежи и цифровата инфраструктура успяхме да продължим да учим, да работим и да общуваме. Удостоверителните услуги за предприятията, електронното управление и електронното здравеопазване осигуриха наличието и непрекъснатостта на обществените услуги, а надеждните системи за сигурност защитаваха нашата самоличност онлайн. 

Национални приложения за проследяване на контакти и предупреждаване бяха предоставени на разположение на всеки, който желаеше да ги инсталира и използва. Те предупреждаваха потребителите, дори в чужбина, ако са били в близост до лице, за което е съобщено, че е дало положителен резултат от тест за коронавирус. Заедно с известието приложението предоставяше полезна информация от здравните органи, например съвети потребителят да си направи тест или да се самоизолира, както и координати за връзка. Повечето държави членки разработиха свое национално приложение за проследяване на контакти и предупреждаване. 

По линия на Инструмента за спешна подкрепа бяха отпуснати около 10 милиона евро за свързване на тези национални приложения с цел прекъсване на веригата на заразяване с коронавирус и спасяване на човешки живот дори когато хората прекосяваха границите. 

С портала за оперативна съвместимост беше осигурено европейско решение за безопасен обмен на информация между националните приложения въз основа на децентрализирана архитектура и високо равнище на защита на данните. След успешна пилотна фаза системата започна да функционира на 19 октомври. 

Чрез тази услуга бяха свързани 19 национални приложения, изтеглени 74 милиона пъти.  

Мобилни приложения за проследяване на контактите в държавите от ЕС 

Аналитичният капацитет на изкуствения интелект и високопроизводителните изчислителни технологии изиграха важна роля в откриването на моделите на разпространение на коронавируса. С тяхна помощ секторите на общественото здраве можеха да следят разпространението на вируса и бързо да разработват ефективни стратегии за реагиране. 

В сферата на здравеопазването изкуственият интелект играе роля и при използването на роботи и други инструменти, които влизат в контакт с пациентите, тъй като взаимодействията между хора трябва да бъдат сведени до минимум. 

Действия в отговор на пандемията от коронавирус: данни, изкуствен интелект и суперкомпютри 

Три мощни европейски суперкомпютърни центъра бяха използвани за научни изследвания и разработване на ваксини, лечения и диагностика за коронавируса. 

Като сравняваха цифровите модели на белтъците на коронавируса и ги съпоставяха с база данни на хиляди съществуващи лекарства, те се опитваха да открият кои комбинации от активни молекули реагират на вируса. Суперкомпютрите допълваха класическия клиничен подход на пробата и грешката. В работата участваха едно фармацевтично дружество и няколко големи биологични и биохимични института, които осигуриха достъп до своите бази данни с лекарства. В рамките на проекта Exscalate4CoV, подкрепен с финансиране от ЕС в размер на 3 млн. евро, бяха извършени изследвания, като се използва финансирана от Съюза суперкомпютърна платформа, за да се провери потенциалното въздействие на познати молекули върху структурата на коронавируса. Само за шейсет часа този суперкомпютър анализира над 71 милиарда фармацевтични молекули (5 милиона симулации в секунда), които доведоха до идентифицирането на Ралоксифен като ефективно лекарство в борбата с разпространението на коронавируса. 

На 5 юни 2020 г. Европейската комисия стартира платформата за бързо действие във връзка с коронавируса и наблюдение на Земята в сътрудничество с Европейската космическа агенция. Този инструмент разчиташе на спътникови данни за измерване на ефекта от мерките за ограничаване на движението на гражданите във връзка с коронавируса и за проследяване на възстановяването след локдауна на местно, регионално и световно равнище. 

Със своите над 30 спътника космическата програма на Европейския съюз, по-специално чрез своя компонент за наблюдение на Земята „Коперник“ и своята навигационна спътникова система „Галилео“, предоставяше безплатни и отворени данни и информация, които помагаха за наблюдение и смекчаване на последиците от пандемията от коронавирус.  

От началото на кризата с помощта на спътниците на ЕС се наблюдаваха задръстванията на граничните пунктове между държавите членки и се извършваше картографиране на медицинските заведения, болниците и друга критична инфраструктура. Данните, събирани от спътници и анализирани с помощта на изкуствен интелект, дадоха възможност на публичните органи на равнище ЕС и на национално равнище да използват модели за по-добро разбиране и по-ефективно справяне с извънредната ситуация. 

Принос на космическата програма на ЕС в борбата с коронавируса 

Инструмент за наблюдение на Земята и бързо действие във връзка с коронавируса

Тъй като държавите от ЕС въведоха мерки за социално дистанциране с цел борба с пандемията от коронавирус, предприятията, институциите и гражданите пренасочиха дейностите си към интернет. Търсенето на интернет капацитет се увеличи драстично — било то за работа от разстояние, електронно обучение или развлекателни цели, като по този начин се натовариха мрежите. 

За да се предотврати претоварване на мрежите и да се подпомогне използването на цифрови услуги, Европейската комисия отправи призив към телекомуникационните компании и към потребителите да предприемат действия и проведе среща с главните изпълнителни директори на платформите за стрийминг. Платформите за стрийминг бяха насърчени да предлагат съдържание със стандартно вместо най-високо качество, на телекомуникационните оператори беше препоръчано да вземат мерки за осигуряване на непрекъснатост на трафика, а потребителите бяха посъветвани да използват настройки, които намаляват потреблението на данни, включително използването на безжичен интернет. 

Комисията и Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) създадоха специален механизъм за докладване с цел мониторинг на ситуацията с интернет трафика във всяка държава от ЕС, за да може да се реагира на проблеми с капацитета. 

Пандемията от COVID-19 и социалното дистанциране трансформираха начина, по който общуваме и извършваме изследвания и иновации на работното място. На 13 юли 2020 г. Комисията представи нови насоки за компетентност в областта на цифровите технологии, които включват практически стъпки, основни действия, съвети и онлайн ресурси за потребителите на цифрови технологии. Целта на насоките е да се помогне на работодателите, специалистите по набиране на персонал и преподавателите да снабдят европейците с необходимите цифрови умения след кризата с коронавируса. Насоките помагат на гражданите да се възползват по най-добрия начин от своите цифрови умения от гледна точка на развитието на своята пригодност за заетост — от образование до устойчива заетост и предприемачество. Подобряването на цифровите умения също така е част от Европейската програма за умения — петгодишен план за повишаване на квалификацията и преквалификация на европейските служители, приет на 1 юли 2020 г. 

Пандемията от коронавирус в Европа доведе до значителни смущения в предоставянето на образование. Новите начини на преподаване и учене изискваха новаторски, творчески и приобщаващи решения. 

Европейската комисия прие преработена версия на годишната работна програма на Еразъм+ за 2020 г., като предостави допълнително финансиране в размер на 200 милиона евро за проекти в подкрепа на цифровото образование и обучение, цифровата младежка работа, творческите умения и социалното приобщаване. 

За да се помогне за осигуряване на непрекъснатост на дейностите за образование и обучение, беше предоставен на разположение широк набор от онлайн учебни материали: 

• Онлайн платформи 
• Образователни материали, разработени по финансирани от ЕС проекти 
• Цифрови инструменти за обучение у дома 
• SELFIE — безплатен инструмент за самооценка, който помага на училищата да използват ефективно цифровите технологии. Той може да се използва за изготвяне на моментна снимка на силните и слабите страни на дадено училище във връзка с използването на цифрови технологии чрез събиране на анонимни мнения от ученици, учители и директори. SELFIE е достъпен на 31 езика. 
• Програмиране от вкъщи — платформа с образователни ресурси за развитие на цифрови умения 

^{Отказ от отговорност: страницата е актуализирана за последен път през септември 2023 г.}