Парламентът и Съветът използват обикновената законодателна процедура
Повечето закони на ЕС се приемат по обикновената законодателна процедура, при която Европейският парламент (пряко избран) и Съветът на ЕС (представители на 27-те държави от ЕС) имат еднакво право на глас. Комисията представя законодателно предложение на Парламента и Съвета, които трябва да постигнат съгласие по текста му, за да може то да се превърне в закон на ЕС.
Как става това
В рамките на поредица от четения на дадено предложение за закон Парламентът и Съветът разглеждат и изменят текста. Ако двете институции се споразумеят за поправките, предложеният закон се приема. Ако Парламентът и Съветът не могат да се споразумеят за поправките, се провежда второ четене. Ако при второто четене не се постигне съгласие, предложението се предава на „помирителен комитет“, съставен от равен брой представители на Съвета и Парламента. В заседанията участват и представители на Комисията. След като комитетът постигне споразумение, текстът се изпраща на Парламента и на Съвета за трето четене, за да бъде приет окончателно като закон. В редките случаи, когато те не успеят да постигнат съгласие, законът не се приема.
Научете повече за ролята на Парламента и ролята на Съвета в стандартния законодателен процес на ЕС.
Специални законодателни процедури
Тези процедури се прилагат само в някои случаи. Обикновено Съветът на ЕС е единственият законодател, а от Европейския парламент се изисква само да даде одобрението си за дадено законодателно предложение или да изкаже становище по него. По-рядко само Парламентът (след консултация със Съвета) може да приема законодателни актове.
Комисията приема правни актове
Съветът или Парламентът могат да оправомощават Комисията да приема два вида незаконодателни актове:
- актове за изпълнение, с които се въвеждат мерки, за да се гарантира, че законите се прилагат еднакво в целия ЕС
- делегирани актове, с които се изменят или допълват съществуващи закони, по-специално с цел добавяне на нови, несъществени правила.
Актове за изпълнение и делегирани актове
Преразглеждане на Договорите
Договорите за ЕС, които са в основата на цялото право на ЕС, могат да бъдат преразглеждани, за да се приспособят политиките и законодателството на Съюза към нови предизвикателства. За всяко изменение на Договорите е необходимо единодушно съгласие на всички 27 държави от ЕС.
Има два начина за преразглеждане на Договорите:
- обикновена процедура за преразглеждане, която се използва, когато се правят ключови изменения в Договорите, като например увеличаване или намаляване на правомощията на Съюза
- опростена процедура за преразглеждане, която може да се използва за въвеждане на промени, свързани с вътрешните политики и действия на ЕС, например в областта на селското стопанство, рибарството, вътрешния пазар, граничния контрол, икономическата и паричната политика, при условие, че не се разширяват правомощията на ЕС.
Ролята на националните парламенти
Националните парламенти получават всички законодателни предложения на Комисията едновременно с Европейския парламент и Съвета, като имат възможност да реагират на предложенията чрез становище.
В области, в които ЕС има споделени правомощия за действие със страните от Съюза, националните парламенти проверяват дали действията не биха били по-ефективни на национално или регионално равнище (принцип на субсидиарност). Това се нарича „механизъм за контрол на субсидиарността“.