Климатичните промени, ускоряването на технологичното развитие или геополитическите промени — всички те са примери за тенденции, които оказват силно въздействие върху живота на европейците. Тези промени засягат както политиката на местно равнище, така и световните структури на власт. За да може да предвижда и да се подготвя за тези промени, както и да подпомага прехода към екологична, цифрова и по-справедлива Европа, Комисията укрепва своята култура на подготвеност и основаното на факти изпреварващо създаване на политики. Ето защо Комисията полага усилия да интегрира стратегическото прогнозиране в своята работа.
Какво представлява стратегическото прогнозиране?
Прогнозирането е процес на проучване и предвиждане на евентуални бъдещи промени с цел оформяне на желаното бъдеще. За тази цел се използва колективна интелигентност по структуриран и систематичен начин Стратегическото прогнозиране, от своя страна, има за цел включване на перспективите за бъдещето в създаването на политики, стратегическото планиране и дейностите за подготвеност на Европейския съюз. То помага на ЕС да предвиди и да се подготви за бъдещи сътресения и възможности и да оформи бъдещето, което искаме да имаме.
При стратегическото прогнозиране не става въпрос за предсказване на бъдещето, а за разглеждане на различни варианти за бъдещето заедно с възможностите и предизвикателствата, които те могат да породят. В крайна сметка то помага на създателите на политики да действат в настоящето, за да оформят бъдещето.
Основни участници
През 2019 г. заместник-председателят на Комисията Марош Шефчович стана първият комисар, отговарящ за стратегическото прогнозиране. Генералният секретариат и Съвместният изследователски център ръководят изпълнението на мандата (последният използва своя вътрешен капацитет за прогнозиране). Мрежата за стратегическо прогнозиране на Комисията осигурява дългосрочна координация на политиките между всички генерални дирекции. Комисията изгражда тясно сътрудничество и партньорства за прогнозиране с други институции на ЕС, по-специално в контекста на Европейската система за стратегически и политически анализ (ESPAS). Тя също така работи с международни партньори и развива партньорства, при които се използва публичният капацитет за прогнозиране на държавите членки, чрез общоевропейската мрежа за прогнозиране.
Доклади за стратегическото прогнозиране
Комисията изготвя годишен доклад за стратегическото прогнозиране, който се използва при определянето на работните програми на Комисията и многогодишното програмиране. Това се извършва чрез съвместен, междусекторен процес на прогнозиране, който се ръководи от службите на Комисията и включва консултации с държавите членки и обсъждания с партньорите от ESPAS и с външни заинтересовани страни.
Докладът за стратегическото прогнозиране за 2023 г., озаглавен „Устойчивостта и благосъстоянието на хората в центъра на отворената стратегическа автономност на Европа“, хвърля светлина върху най-важните и взаимносвързани социални и икономически предизвикателства, с които ЕС ще се сблъска по пътя си към устойчивост. На тази основа се предлагат десет области, в които ЕС трябва да предприеме действия, за да осъществи успешно прехода. Това в крайна сметка следва да доведе до укрепване на отворената стратегическа автономност на Европа и на позицията ѝ в световната надпревара за постигане на икономика с нулеви нетни емисии.
Доклад за стратегическото прогнозиране за 2023 г.
Докладът за стратегическото прогнозиране за 2022 г., озаглавен „Взаимосвързаност на екологичния и цифровия преход в новия геополитически контекст“, e съсредоточен върху взаимодействието между двата прехода в Европа, като се взема предвид и несигурната и променяща се геополитическа обстановка, в която се осъществяват тези преходи. В него се подчертава ключовата роля на цифровите технологии в петте стратегически сектора в Европа с най-големи емисии на парникови газове: енергетика, транспорт, промишленост, строителство и селско стопанство. Също така се очертават 10 области на действие с цел максимално увеличаване на полезните взаимодействия и намаляване на напрежението между двата прехода по пътя към 2050 г.
Доклад за стратегическото прогнозиране за 2022 г.
В доклада за стратегическото прогнозиране за 2021 г., озаглавен „Капацитетът и свободата на действие на ЕС“, е представена далновидна и мултидисциплинарна гледна точка относно важните тенденции, които ще засегнат ЕС до 2050 г., включително изменението на климата и други предизвикателства, свързани с околната среда, технологичната трансформация, натиска върху демокрацията и ценностите, както и промените в световния ред и демография. Също така са посочени 10 области, в които ЕС може да укрепи своя капацитет и свобода за действие.
Доклад за стратегическото прогнозиране за 2021 г.
В доклада за стратегическото прогнозиране от 2020 г., озаглавен „Очертаване на курса към по-издръжлива Европа“, се разглеждат първите структурни поуки, извлечени от кризата с COVID-19, и се обяснява как прогнозирането може да помогне за укрепване на дългосрочната издръжливост на Европа в епоха на фундаментални и бързи промени. В тази връзка се анализират четири измерения на издръжливостта на ЕС — социално и икономическо, геополитическо, екологично и цифрово. С доклада бяха въведени информационни табла за издръжливостта, които представляват инструменти за мониторинг, предназначени за създателите на политики.
Доклад за стратегическото прогнозиране от 2020 г.
Обща за ЕС мрежа за прогнозиране
Стартирането на общоевропейска мрежа за прогнозиране бе обявено в доклада за стратегическото прогнозиране, изготвен от Комисията през 2020 г. Мрежата има за цел осъществяване на полезни взаимодействия, при които се използва капацитетът за прогнозиране на публичните администрации, като се обединяват експертни познания и опит от всички държави членки и Европейската комисия за стратегически обмен и сътрудничество по въпроси, които са от значение за бъдещето на Европа.
Общоевропейската мрежа за прогнозиране има две нива. Група от министри, определени от всяка държава членка — Министри за бъдещето — се среща неофициално поне веднъж годишно. Те обсъждат ключови въпроси от значение за бъдещето на Европа.
Работата на министрите се подпомага от мрежа от висши служители от националните администрации, които заседават поне два пъти годишно, за да подготвят срещите на министрите, да предприемат последващи действия във връзка с техните заключения и да си сътрудничат в рамките на тематични работни групи.
Подкрепа за изготвянето на политиките на ЕС
Стратегическото прогнозиране помага да се подобри разработването на политиките, да се изготвят адаптирани към бъдещето стратегии и да се гарантира, че краткосрочните действия отговарят на дългосрочните цели, като се използват редица различни техники, включително:
Сканиране на хоризонта: систематичен преглед и събиране на данни за събития и тенденции, като резултатът е „ландшафт на бъдещето“ или визуално картографиране на новите сигнали за промяна.
Анализ на мегатенденциите: анализ и обсъждане на променящи се модели и взаимодействащи си тенденции, като резултатът е история за бъдещето и план за действие.
Планиране на сценарии: интерактивен и повтарящ се процес, включващ интервюта, анализи и моделиране, като резултатът е набор от истории за правдоподобни варианти за бъдещето, независимо дали ни харесват или не, и как те могат да се случат.
Разработване на визия: определяне на предпочитана посока, като резултатът е споделено разбиране и ясно описание на предпочитаното бъдеще и средносрочна пътна карта, в която подробно се описват конкретни действия за постигане на напредък по пътя към визията.
Стратегическото прогнозиране дава насоки на Комисията за постигане на стратегическите приоритети чрез:
- извършване на дейности по прогнозиране във връзка с ориентирани към бъдещето въпроси с цел проучване на начините за постигане на стремежите, посочени в политическите приоритети на Комисията, анализиране на основните тенденции, рисковете и възникващите проблеми и определяне на теми от съществен интерес за ЕС. Тези дейности включват публикуването на годишни доклади за стратегическото прогнозиране или използването на референтни прогнозни сценарии;
- подкрепа на програмата за по-добро регулиране на Комисията. При разработването на основните политически инициативи следва да се използва информация от стратегическото прогнозиране, гарантирайки, че политиките на ЕС се основават на ясно разбиране на бъдещите тенденции и възникващите проблеми, възможните сценарии и свързаните с тях предизвикателства и възможности. Например Комисията разработи прогнозни сценарии за положението през 2040 г., които да бъдат използвани при изготвянето на нейното съобщение относно дългосрочна визия за селските райони;
- подкрепа на ориентираното към бъдещето мислене сред създателите на политики и вдъхновяване на дългосрочни стратегии по ключови въпроси на политиката чрез работа по различни теми, като например бъдещата професионална роля на земеделските стопани до 2040 г., бъдещето на митниците в ЕС и бъдещето на работните места в контекста на екологичния преход;
- осигуряване на информация, която да послужи при прегледите по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка. Чрез тази програма се идентифицират възможности за намаляване на регулаторната тежест в Европа и се предоставят данни във връзка с оценката на „пригодността за бъдещето“ на действащите закони на ЕС.
Следващи стъпки
- Укрепване на сътрудничеството в рамките на общоевропейската мрежа за прогнозиране с цел изграждане на капацитет за прогнозиране в администрациите на държавите от ЕС.
- Изпълнение на програмата на Комисията за стратегическо прогнозиране и обмисляне на бъдещите инициативи.
- Работа с други институции на ЕС в рамките на Европейската система за стратегически и политически анализ (ESPAS).
За контакти
Ако имате въпроси, моля, пишете ни на следните адреси: SG-FORESIGHT
ec [dot] europa [dot] eu (SG-FORESIGHT[at]ec[dot]europa[dot]eu); JRC-FORESIGHTec [dot] europa [dot] eu (JRC-FORESIGHT[at]ec[dot]europa[dot]eu)