Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32022H2548

    Препоръка (ЕС) 2022/2548 на Съвета от 13 декември 2022 година относно координиран подход за пътуване до Съюза по време на пандемията от COVID-19 и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета

    ST/15535/2022/INIT

    OB L 328, 22.12.2022, p. 146–152 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2022/2548/oj

    22.12.2022   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 328/146


    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2022/2548 НА СЪВЕТА

    от 13 декември 2022 година

    относно координиран подход за пътуване до Съюза по време на пандемията от COVID-19 и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, букви б) и д) и член 292, първо и второ изречение от него,

    като взе предвид предложението на Европейската комисия,

    като има предвид, че:

    (1)

    На 30 юни 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/912 относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (1).

    (2)

    Оттогава насам увеличаващото се ваксинационно покритие по света, ваксините, които предлагат високи равнища на защита срещу тежки заболявания и смъртни случаи, както и разпространението на щамовете Omicron BA.4 и BA.5, които преобладават в световен мащаб от юли 2022 г. насам и по принцип се преболедуват по-леко в сравнение с предишните варианти на Делта, доведоха до значително подобряване на епидемичната обстановка.

    (3)

    Поради това, с оглед на настоящата и очакваната епидемична обстановка, изглежда целесъобразно да се препоръча да отпаднат ограниченията върху пътуванията към Съюза. Всички държави членки и държави, за които се прилагат достиженията на правото от Шенген, вече отмениха тези ограничения през лятото.

    (4)

    С приложение I към Препоръка (ЕС) 2020/912 беше въведен, наред с другото, списък с третите държави, специалните административни региони и други образувания и териториални органи („трети държави или региони“), които отговарят на епидемичните критерии, определени в посочената препоръка, и за които ограничението на неналожителните пътувания до Съюза може да бъде отменено. С облекчаването на ограниченията този списък вече не е необходим и поради това следва да бъде отменен.

    (5)

    Вирусът SARS-CoV-2 обаче все още се разпространява. Поради това държавите членки следва да имат готовност да действат координирано и пропорционално, в случай че епидемичната обстановка се влоши значително, включително поради появата на нов, будещ безпокойство или интерес вариант.

    (6)

    По-специално, когато епидемичната обстановка в трета държава или регион се влоши значително, държавите членки следва, при необходимост, да ограничат неналожителните пътувания, с изключение на лицата, които са ваксинирани или преболедували, или чието изследване за амплификация на нуклеинови киселини (NAAT), направено в рамките на 72 часа преди заминаването им, е отрицателно. Това не следва да възпрепятства държавите членки да налагат допълнителни мерки при пристигането, като например допълнителни изследвания, самоизолация или карантина.

    (7)

    Когато държава членка въвежда ограничения, свързани с COVID-19, в съответствие с Препоръка 2022/107 на Съвета (2), държавите членки следва, в рамките на структурите на Съвета и в тясно сътрудничество с Комисията, Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) и Комитета за здравна сигурност, да се координират, за да определят дали следва да бъдат въведени подобни ограничения по отношение на пътуванията от трети държави до държавите членки. Информацията за всички нови мерки следва да се публикува възможно най-рано и като общо правило най-малко 48 часа преди влизането им в сила, като се има предвид, че е необходима известна гъвкавост при епидемични извънредни ситуации.

    (8)

    В този контекст Цифровият COVID сертификат на ЕС, създаден с регламенти (ЕС) 2021/953 (3) и (ЕС) 2021/954 (4) на Европейския парламент и на Съвета, следва да остане отправната точка за доказване на ваксинация, преболедуване и направено изследване. Той следва да включва и сертификатите, издадени от трети държави, които са обхванати от решение за изпълнение, прието съгласно член 3, параграф 10 или член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/953.

    (9)

    Освен това, когато в трета държава или регион възникне будещ безпокойство или интерес вариант, държавите членки следва да запазят възможността да предприемат по координиран начин спешни, ограничени във времето и гъвкави мерки, за да забавят разпространението и да се подготвят за появата на такъв будещ безпокойство или интерес вариант.

    (10)

    В настоящата препоръка следва също така да се предвидят необходимите изключения от ограниченията за пътуване от трети държави до държавите членки. На пътуващите с ключови функции или нужди от първостепенно значение следва да бъде разрешено да пътуват до държавите членки и другите държави, за които се прилагат достиженията на правото от Шенген, дори когато се прилага аварийната спирачка. За тази цел списъкът с пътуващите по наложителни причини следва да бъде адаптиран, за да се ограничи до лицата, които трябва да могат да пътуват дори в такива ситуации.

    (11)

    По подобен начин гражданите на Съюза и гражданите на трети държави, законно пребиваващи в Съюза, следва винаги да могат да се завърнат в държавата членка, на която са граждани или в която пребивават постоянно, но при пристигането им може да им бъдат наложени мерки. От децата под 12-годишна възраст не следва да се изисква да притежават доказателство за ваксинация, преболедуване или направено изследване.

    (12)

    В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка. Доколкото настоящата препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата препоръка Дания следва да вземе решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я приложи.

    (13)

    Настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (5). Следователно Ирландия не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

    (14)

    По отношение на Исландия и Норвегия настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (6), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (7).

    (15)

    По отношение на Швейцария настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (9).

    (16)

    По отношение на Лихтенщайн настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (11).

    (17)

    В интерес на правилното функциониране на Шенгенското пространство всички държави членки следва да вземат решение по координиран начин за всяко повторно въвеждане на ограничения за неналожителните пътувания към Съюза,

    ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

    Отмяна на ограниченията върху пътуванията

    1.

    Считано от 22 декември 2022 г., всички свързани с COVID-19 ограничения за пътуващите до Съюза следва да бъдат отменени.

    Изисквания за пътувания в случай на сериозно влошаване на епидемичната обстановка

    2.

    Когато е необходимо, за да се справят със сериозно влошаване на епидемичната обстановка в държавите членки или в трети държави, държавите членки, при необходимост, следва да решат по координиран начин в рамките на Съвета и в тясно сътрудничество с Комисията да въведат отново подходящи изисквания за пътуващите преди заминаването им. Тези изисквания могат да се състоят от един или съчетание от няколко от следните елементи:

    a)

    най-късно 14 дни преди да влязат в Съюза да им е поставена последната препоръчителна доза за първична имунизация от една от ваксините срещу COVID-19, разрешени в Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 (12) на Европейския парламент и на Съвета, или от една от ваксините срещу COVID-19, за която е завършена процедурата на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации; когато пътуващият е на възраст 18 години или повече, трябва да са изминали не повече от 270 дни от поставянето на дозата, посочена в сертификата за ваксинация за завършване на първичната имунизация, или, ако периодът от 270 дни е изтекъл, трябва да е поставена допълнителна доза след завършване на първичната ваксинация;

    б)

    да са се възстановили от COVID-19 не повече от 180 дни след датата на първия положителен резултат от изследване NAAT преди пътуването до държавите членки;

    в)

    резултатът от изследване за амплификация на нуклеинови киселини (NAAT), извършено не повече от 72 часа преди заминаването към държавите членки, да бъде отрицателен;

    3.

    За да определят дали дадена обстановка следва да бъде квалифицирана като сериозно влошаваща се за целите на точка 2, държавите членки следва да вземат предвид по-специално натиска върху своите системи на здравеопазване, дължащ се на COVID-19, по-специално по отношение на приема и броя на пациентите в болничните заведения и отделенията за интензивни грижи, тежестта на разпространяващите се варианти на SARS-CoV-2, както и редовно предоставяната информация, предоставяна от ECDC относно развитието на епидемичната обстановка.

    4.

    Освен това, ако една или повече държави членки въведат отново ограничения въз основа на Препоръка (ЕС) 2022/107 (13) на Съвета по отношение на пътуванията в рамките на Съюза, държавите членки следва да обсъдят, в тясно сътрудничество с Комисията и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, създаден с Регламент (ЕО) № 851/2004 (14) на Европейския парламент и на Съвета, дали подобни ограничения следва да бъдат въведени съгласно настоящата препоръка по отношение на пътуванията от трети държави до държавите членки.

    5.

    Когато отново са въведени ограничения в съответствие с точка 2 или 4, пътуващите следва да притежават един или повече от следните документи:

    a)

    валидно доказателство за ваксинация, издадено въз основа на поставяне на ваксина срещу COVID-19, разрешена в Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004;

    б)

    валидно доказателство за ваксинация, издадено въз основа на поставяне на ваксини срещу COVID-19, за които е завършена процедурата на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации, но не са включени в списъка на ваксините, разрешени в Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004;

    в)

    валидно доказателство за преболедуване;

    г)

    валидно доказателство за отрицателен резултат от изследване за амплификация на нуклеинови киселини (NAAT) не повече от 72 часа преди заминаването.

    6.

    Децата на възраст под 12 години не следва да подлежат на никакви изисквания преди заминаването.

    7.

    Държавите членки могат също така да прилагат допълнителни мерки при пристигането в съответствие с правото на Съюза и националното законодателство, като например допълнителни изследвания, самоизолация и карантина.

    8.

    Въпреки това:

    a)

    пътуващите с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложението (15), не следва да подлежат на никакви мерки при пристигането, които биха възпрепятствали самата цел на пътуването им;

    б)

    по отношение на транспортните работници, моряците и пограничните работници държавите членки не следва да изискват повече от отрицателен бърз тест за антигени при пристигането им, за да влязат в някоя от държавите членки;

    в)

    екипажите на въздухоплавателни средства следва да бъдат освободени от всякакви изследвания, ако престоят им в трета държава е бил по-малко от 12 часа.

    9.

    Когато държавите членки налагат допълнителни мерки при пристигането, както е посочено в точка 7, те следва да предоставят подходяща информация на пътуващите по леснодостъпен начин.

    Доказателства за ваксинация, преболедуване и направено изследване

    10.

    Освен сертификатите, издадени съгласно Регламент (ЕС) 2021/953, държавите членки следва да приемат доказателства за ваксинация , преболедуване или направено изследване за COVID-19, обхванати от акт за изпълнение, приет съгласно член 3, параграф 10 или член 8, параграф 2 от посочения регламент.

    11.

    Когато за целите на точка 5 не е приет такъв акт за изпълнение, държавите членки могат да решат да приемат, за целите на настоящата препоръка, в съответствие с националното право, доказателство за ваксинация, преболедуване и направено изследване, издадено от трета държава, като вземат предвид необходимостта да бъдат в състояние да проверят автентичността, валидността и целостта на документа и дали той съдържа всички съответни данни, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2021/953.

    Подход към вариантите, будещи безпокойство или интерес, и механизъм на „аварийната спирачка“

    12.

    Когато в трета държава или регион бъде открит будещ безпокойство или интерес вариант, държавите членки следва да предприемат спешни мерки („аварийна спирачка“), за да ограничат разпространението на варианта в Съюза. В отговор на появата на такъв нов вариант, пораждащ безпокойство или интерес в трета държава или отделен регион, в рамките на следващите 48 часа следва да се свика заседание в рамките на структурите на Съвета, за да се обсъди необходимостта от координирани мерки за пътуване до Съюза, за да се забави разпространението на новия вариант, в тясно сътрудничество с Комисията и с подкрепата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. При необходимост държавите членки следва да вземат решение по координиран начин в рамките на Съвета относно всички подходящи изисквания. Държавите членки могат по изключение да установят в рамките на структурите на Съвета спешни, общи и временни ограничения за всички пътувания до тяхната територия за граждани на трети държави, които са пребивавали в тази трета държава или регион по всяко време през 14-те дни преди заминаването към държавите членки. Това следва да се прилага и за ситуации, при които епидемичната обстановка се влошава бързо и сериозно по начин, сочещ появата на нов вариант на SARS-CoV-2, пораждащ безпокойство или интерес.

    13.

    Държавите членки следва редовно и координирано да правят преглед на ситуацията в рамките на структурите на Съвета и в тясно сътрудничество с Комисията.

    14.

    Срокът на действие на тези ограничения следва да изтече след 21 календарни дни, освен ако държавите членки не решат, в рамките на процедурата, посочена в точки 12 и 13, да ги съкратят или удължат за допълнителен период.

    15.

    Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да публикува и редовно да актуализира карта, представяща ситуацията по отношение на будещи безпокойство и представляващи интерес варианти в трети държави.

    Освобождаване от временни ограничения за пътуване

    16.

    Пътуващите с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложението, не следва да подлежат на ограниченията за пътуване, посочени в точки 2 и 12.

    17.

    Следните категории лица биха могли да подлежат на ограниченията за пътуване, посочени в точки 2 и 12, но следва да запазят възможността да се върнат в Съюза:

    a)

    граждани на Съюза и граждани на трети държави, които съгласно споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и тези трети държави, от друга страна, се ползват с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Съюза, както и съответните членове на техните семейства (16);

    б)

    гражданите на трети страни, които имат статут на дългосрочно пребиваващи граждани по силата на Директива 2003/109/ЕО (17) на Съвета и лицата, които имат право на пребиваване по силата на други инструменти от законодателството на Съюза или по силата на националното право или които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства.

    Когато тези лица не притежават валиден цифров COVID сертификат на ЕС, при пристигането им може да им бъдат наложени допълнителните мерки, посочени в точка 7.

    18.

    Посочените в точка 7 допълнителни мерки, които биха могли да се прилагат при пристигане, следва да продължат да се прилагат за пътници, освободени от ограничения в съответствие с точки 16 и 17.

    Комуникация и информация за обществеността

    19.

    Информацията за всички нови мерки по точка 5 следва да се публикува възможно най-рано и като общо правило – най-малко 48 часа преди влизането им в сила.

    Заключителни разпоредби

    20.

    За целите на настоящата препоръка постоянно пребиваващите в Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана/Светия престол следва да се считат за граждани на трети държави, попадащи в обхвата на точка 17, буква б).

    21.

    Настоящата препоръка заменя Препоръка (ЕС) 2020/912. Тя се прилага от 22 декември 2022 г.

    Съставено в Брюксел на 13 декември 2022 година.

    За Съвета

    Председател

    M. BEK


    (1)  Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета от 30 юни 2020 г. относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение (OВ L 208 I, 1.7.2020 г., стр. 1).

    (2)  Препоръка (ЕС) 2022/107 на Съвета от 25 януари 2022 г. относно координиран подход за улесняване на безопасното свободно движение по време на пандемията от COVID-19 и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/1475 (OВ L 18, 27.1.2022 г., стр. 110).

    (3)  Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г. относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19 (OВ L 211, 15.6.2021 г., стр. 1).

    (4)  Регламент (ЕС) 2021/954 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 г. относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) за граждани на трети държави, които са в законен престой или пребивават законно на територията на държавите членки, по време на пандемията от COVID-19 (ОВ L 211, 15.6.2021 г., стр. 24).

    (5)  Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).

    (6)   ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

    (7)  Решение на Съвета от 17 май 1999 година относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).

    (8)   ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

    (9)  Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).

    (10)   ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

    (11)  Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).

    (12)  Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1).

    (13)  Препоръка (ЕС) 2022/107 на Съвета относно координиран подход за улесняване на безопасното свободно движение по време на пандемията от COVID-19 и за замяна на Препоръка (ЕС) 2020/1475.

    (14)  Регламент (ЕО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 1).

    (15)  Вж. също Насоки на Комисията от 28 октомври 2020 г. (COM (2020) 686 final, 28.10.2020 г.).

    (16)  Както е определено в членове 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).

    (17)  Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44).


    ПРИЛОЖЕНИЕ

    Категории лица, пътуващи при изпълнение на ключови функции или нужди от първостепенно значение:

    i)

    здравни специалисти, научни работници в областта на здравеопазването и специалисти в областта на грижите за възрастни хора;

    ii)

    погранични работници;

    iii)

    транспортни работници;

    iv)

    дипломати, служители на международни организации и лица, поканени от международни организации, военнослужещи, хуманитарни работници и служители в областта на гражданската защита;

    v)

    транзитно преминаващи пътници;

    vi)

    пътници, които пътуват по наложителни семейни или медицински причини;

    vii)

    моряци;

    viii)

    лица, работещи в критични или други основни инфраструктури;

    ix)

    лица, нуждаещи се от международна закрила, или по други хуманитарни причини;


    Top